Васил Василев – Зуека завършва ВИТИЗ Кръстьо Сарафов“ в класа

Васил Василев – Зуека приключва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на проф. Илков през 1992 година

Участва в студентското предаване от началото на 90-те „ Ку-ку “, както и в наследника му — „ Каналето “. С актрисата Нина Димитрова основават спектакъл „ Кредо “. Първата им режисура — „ Шинел “ (по Гогол) — има повече от 500 представления, играят я по света на осем езика.

Снима се в „ Граница “, “След края на света ”, “Случайни чаши ”, “Пансион за кучета ”, “Асистентът ” и “Неделя ”.

Следват предаванията „ Господари на ефира “ и „ Пълна лудница “.

Вече не съм на 20 години, с цел да приказвам всичко, което ми напишат…

Театърът е прелестно нещо, тъй като там не може да се размени живия контакт с нищо. Не може да се съпостави с киното или малкия екран. Живият контакт е нещото, което ме зарежда за дни напред. Театърът ми дава по-голямата дълбочина.

Киното е това, към което съм се стремил цялостен живот. Там средствата са доста по-различни от театралните. Обичам киното. В киното има едно нещо, което се назовава “като в живота ”, до момента в който в малкия екран да вземем за пример, където също заставаш пред камера, нещата са “както в малкия екран ”. Телевизията е сред театъра и киното. В киното се пробвам да върша всичко това, което ми е забавно, като същински воин.

Телевизията е комерсиално нещо. Тя е измислена да се печелят пари от нея. За страдание малкия екран е длъжна на феновете и то освен българските канали. Защото тя може прелестно да възпитава, с езика си, с метода си на държание, с положителното, което би трябвало да излиза от телевизионния екран. За страдание малкия екран е тръгнала към насилието, към това, което по-лесно се снима, където не ти трябват скъпо платени артисти, а едни момчета, които се бият.

Тогава (в началото на 90 години на 20-ти век, когато се снимаше студентското предаване Ку-Ку – бел.цит.) работехме за 15 лв. на месец, излъчвахме 4 излъчвания в месеца – раздели ги на 15, какъв брой излиза за едно предаване. Работехме на възторг и дълго време работехме по този начин. След което навлязоха парите и стана друго.

Аз в действителност се развличам, удовлетворен съм от живота си. Аз съм един благополучен човек – имам прелестна щерка, прелестна жена, имам прелестни сътрудници, в театъра нещата ми вървят повече от добре – посетили сме над 250 фестивала, обиколили сме целия свят. Едва ли доста хора, до 40-тата си година биха се похвалили с толкоз доста неща. За премиите да не приказваме. Но умората е голяма. Аз от време на време не разбирам какво ми приказват от отмалялост. 

Искам да изиграя една сериозна роля в киното на неприятен човек. Искам да изиграя неприятен човек. Или пък неприятен човек с положителни очи. … В последно време това е доста настоящо събитие освен в България, а в целия свят – положителни хора, които вършат доста неприятни неща. Понякога без да желаят, от време на време изцяло умишлено. Това е нещо, което мен ме вълнува.

…Ние (от шоуто Господари на Ефира) не учим на положително българите. Защото вместо да се опитат сами да си свършат работата, те незабавно стартират да плашат институциите или властта с нас.

Човек позволява неточности. Нали сме на тази земя, с цел да си оправяме грешките и да се учим от тях. И аз що неточности имам да оправям…

Винаги виждам истината и когато става въпрос за нея, не сортирам средства, не ме интересува нищо. В това число и продуцентите.

Меценатите или се раждат, или се възпитават. Всеки може да бъде филантроп. Които са меценати, и в рецесия отново дават.

Когато няма промишленост – ползване от милиони фенове, най-малко да ти се връща вложеното, няма смисъл. У нас ситуацията е доста тежко. И Оскар да вземеш, все тая.

Има един анекдот. “Вчера звъннах в Министерския съвет да ми кажат на къде отива България. Казаха ми единствено аз къде да отида… ” Но не е обичайно да го кажа. Според мен, България няма положителни управници, само че не това е най-лошото, най-лошото е, че няма положително обучение и положително образование у дома. Това е проблем през тези 25 години, които назоваваме преход. В по-голямата част от учебните заведения учителите нямат тласък. Никакъв различен, с изключение на обичта им към децата.

Роден съм с шанс, благодаря на Господ! В най-трудните години съм работил и съм изкарвал прехраната си с нещо, което съм мечтал да работя. Щастлив човек съм!

Човек се ражда с характера си. После единствено го моделира.

Девизът ми е „ Обичай, с цел да те обичат! “ Никога не се отнасям към даден човек предубедено, т.е. не го считам априори за неприятен.

У нас номерата се кроят най-често заради злоба. Завистта е огромен недостатък.

Възрастните постоянно се опитваме да предпазим от неточности децата, което за мен е най-голямата нелепост, само че по този начин сме устроени очевидно.

Никога не се връщам обратно! Взимам си записка за грешката, която съм направил, и не преставам напред.

Мисля, че към момента не съм изгубил детската си доверчивост, което пък за мен е едно от най-важните качества на един артист.

Но човек постоянно пати поради тъкмо тази детска доверчивост – когато я е опазил непокътната, схваща се…

Хората сме основани, с цел да поддържаме връзка един с различен. За мен има два метода за другарство – единият е, когато общуваш поради другите, другият – когато общуваш поради самия себе си, с цел да се изтъкнеш. Привърженик съм на първия вид. Когато общуваш поради другите, ти си любопитен, искаш да схванеш какви са, за какво вършат това и по какъв начин го вършат. За да се научиш и ти. В това е смисълът съгласно мен.

Ще взема метафората за картината и ще я продължа по този начин – няма никакво значение Ван Гог дали е бил вманиачен или си е отрязал ухото. Резултатът е налице! Дори няма значение, че брат му не е продал нито една картина, до момента в който е бил жив.

Аз май в никакъв случай не съм се замислял тъкмо какъв брой висока цена плащам… аз не мисля, аз пламтя в това, което върша. А един човек, който гори, просто не се замисля по кое време и дали дава повече от нужното. Аз съм или 100 %, или не се понечвам!

Който ми каже, че не се опасява от нещо ново, съгласно мен не е почтен. Или е безконтролен. Уча се от грешките си. Грешал съм доста. И освен аз. Лошо няма – продължаваш напред.